Град Банско /10127 ж./ е главен административен и културно-икономически център на община Банско. Отстои на 161 км южно от София /3-3,30 ч./ и на 59 км югоизточно от Благоевград /1,10 ч./, с които е добре транспортно обвързан. Известен като портата към величествената Пирин планина, Банско е най-новият и най-бързо развиващ се български зимен ски-курорт с нарастващо влияние и на летния сезон, посрещащ годишно над 130 000 туристи, в т.ч. значителен брой чужденци /англичани, холандци, руснаци, американци и др./. Той е и любимо място на столичани за почивка и развлечения през уикенда.

Специфичната възрожденска атмосфера, богатото културно-историческо наследство, съхраненият фолклор и занаяти, оригиналната кухня, множеството уютни и спретнати малки частни хотелчета и механи в традиционен стил - всичко това в съчетание с приказнокрасивата природа на Пирин и топлите минерални басейни на съседно Добринище, превръща Банско в уникален туристически център, чийто посетители през лятото се увеличават с всяка изминала година. Градът има статут на на уникално селище с международно значение за стопанския туризъм (от 1979 г.). В Банско има около 150 паметници на културата. Пет от тях са с национално значение: църквата "Св.Троица" с часовниковата кула-камбанария; "Веляновата къща" с художествена украса на Велян Огнев - един от най-изявените представители на Банската художествена школа, къща-музей "Неофит Рилски"- "Бенина къща", къща-музей "Никола Вапцаров"; църквата "Успение Богородично".

Музейният копмлекс е един от най добрите в страната и той включва: "Велянова къща"; къща музей "Неофит Рилски"и къща музей. "Никола Вапцаров" с Дома на изкуството и поезията, където има постоянна етнографска изложба базар; иконна изложба "Банска иконописна школа" в Хилендарският /Рилски/ метох. Архитекурата на Банско е уникална-типа банска укрепена къща по улиците "Яне Сандански", "Велян Огнев", "Неофит Рилски", "Гечковата Разкръстица", ансамбълът по ул. "Пирин", Джиджевите къщи, Златевите къщи, Коювите къщи и др.

Най-значимото културно събитие са Празниците на банската традиция, които се провеждат всяка година през месец май в продължение на една седмица в старинния квартал. Освен тях, изключителна туристическа атракция представлява оригиналният пикник-отвличане с богата фолклорна програма в околностите на Банско и извозване по селски с коне и каруци.

Традиционен празник в Банско е летнят джаз-фестивал с участието на популярни изпълнители от страната и чужбина. През хубавите августовски вечери на откритата сцена под купола на пиринското небе се лее джазова музика. Цяла седмица, хиляди фенове и гости от цялата страна се наслаждават на любими мелодии и мирис на бор и цветя, носен от планинския бриз.

Банско е родно място на редица велики българи, сред които се открояват Паисий Хилендарски - име-светило за националната ни духовност и просвета, автор на първата българска история, Неофит Рилски - патриарх на новобългарското образование и просвета, Никола Вапцаров - световнопризнат поет-антифашист, единственият българин носител на Международната награда за мир, Тома Вишанов-Молера - основоположник на Банската художествена школа.

Банско не е само красив малък град, който посещавате, Банско е различен от всички градчета, които сте виждали. Няма другаде такива порти и зидове от валчести камене, такива мъжки песни и такива женски фустани. Не ще чуете другаде толкова напевен говор, не ще вкусите по-благи ястия от тукашните. За виното да не говорим - отлежалото в Банско вино е елексир за душата.

Банскалии, тези деца на планината, са несрещани особняни. Те гледат на живота другояче и възприемат светската суматоха по свой начин. Притежават силно развито чуство за хумор и същевременно са изключитело практични .

Как и кога това селище е кривнало от общото течение на живота и е избрало свои път на развитие, не се знае. Необичайна е и околната природа, а може би тя крие част от отговора. Заобиколен с венец от три планини, с многобройни реки, с тучни ливади и гигантски орехи в полето - пейзажът е оригинално творение на природата, а не подобие на Алпите или Кавказките планини.

От идването на първите заселници в подножието на Пирин, по преценка на археолозите, ни делят 3500 години. Дебел пласт пръст и гори покриват завинаги следите им. Снежни стихии, усои и скалисти върхове са калявали местните скотовъди и децата им в издръжливост, аскетизъм и жертявоготовност. За тях това място е било сурово, но и свещено. Планината се е превръщала в мит, който се предавал по наследство като бащин имот.

Ново начало за Банско е обединението на махалите в единно селище. То започва през второто хилядолетие след Христа като по-сигурна самозащита от азиатските нашественици. Колко необходимо и разумно е било това обединение, показват следващите съдбоносни векове. С дръзки наказателни операции по време на робството банскалии си спечелват име на непокорни и неподвластни.

Но славата на Банско не е в битките с поробителя, колкото и да са обвеяни с храброст. Гордостта на Банско и негова национална заслуга са книжнината, изкуствата и занаятите, развити през последните 300 години. През втората половина на ХХ век Бансkо се обнобява с впечатляваща бьрзина и дълбочина и с присъщите в такива случаи греши. Още тогава градът избира туризма като основно препитание и без да засенчва други иска и в тази сфера да има национално и европейско значение. Името на Банско се асоциира с величествената Пирин планина, с каменни къщи и прекрасни ски писти. И все пак това градче не е само красив пейзаж, а своеобразна част от българския дух.

Банско е град със завидно минало, достойно настояще и стабилно бъдеще, пренесъл, съхранил и доразвил самобитния и вечно търсещ бългаски дух през вековете. Банско е обявен за уникално селище с международно значение за стопански туризъм (1979). Той се намира в националния парк Пирин.

Това е най-новият ни планински и климатичен курорт, разположен в красивата Пирин планина, снеговалежът е обилен, а снежната покривка достига до 2 м дебелина.

 Физико-географски данни за националния парк "Пирин"

Национален парк "Пирин" е разположен в централния и северен дял на Пирин планина с площ 40466,9 ха. Във високите му части съществуват 35 големи и малки циркуси и 186 високопланински езера. От парка извират левите притоци на р. Струма и десните притоци на р. Места. Най-старите скални комплекси са метаморфните гранитогнайси, кристалните шисти и мрамори. Над 20000 ха от площта на парка е заета от гори. Останалите 20000 ха са високопланински ливади, субалпийска паркова растителност и скални хабитати. В ниските части са разположени широколистни смесени гори от горун и букови гори, в по-високите части - смесени иглолистни гори от бял бор, бяла и черна мура, а в субалпийския пояс - значителни площи с клек и хвойна.

Националният парк е обявен на 08.11.1962 г. като народен парк "Вихрен". Впоследствие е наречен "Пирин" и няколкократно е разширяван. Два строги резервата се намират в парка: "Юлен" и "Баюви дупки - Джинджирица" и заемат 14,9% от територията му. През 1977 г. е вписан в "Листата на ООН на националните паркове и еквивалентните резервати", а резерватът "Баюви дупки - Джинджирица" в списъка на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на UNESCO. През 1983 г. паркът е признат за обект на световното природно и културно наследство към UNESCO.

В границите му са установени 72 типа местообитания (по класификацията на CORINE). От тях 27 са включени в приложение 1 на Директивата за опазването на естествените местообитания на дивата флора и фауна (92/43/ЕЕС) като застрашени на територията на Европа. Паркът "Пирин" е видообразуващ център за растенията и безгръбначните животни. Около 2000 вида растения се срещат на територията му, от които 226 са ендемични и 102 имат национален или международен природозащитен статус. Известната Байкушева мура е от вида черна мура, който е ендемичен и реликтен.

Пирин е еталон на българското разнообразие за следните групи безгръбначни животни: едноклетъчни, прешленести червеи, същински паяци, сенокосци, акари, мекотели, многоножки и насекоми, като се явява един от трите района в България с особено богата ентомофауна. На територията на парка се срещат уникални съобщества от насекоми, за които с най-голямо екологично значение са високопланинските езера, алпийската и орофитната зона на планината.

Тук се срещат 172 вида гръбначни животни: 4 вида риба, 10 вида земноводни, 14 вида влечуги, 102 вида птици и 42 вида бозайници, сред които мечката, вълкът и балканската дива коза. 114 вида са застрашени в различна степен, 5 вида са световно застрашени, 4 вида са застрашени от изчезване в европейски мащаб. Паркът е местообитание за птици, чието опазване е от международна значимост. Над 50% от видовете са европейско природозащитно значение - един вид е световно застрашен от изчезване (големият креслив орел), а други 27 вида са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа.

Исторически местности около Банско.

 Запазени са останки от антични крепости в м. Старото градище (Ситанкале), на около 4 км югозападно от града, и в м. Юлен (по течението на р. Демяница). В близост до Старото градище има тракийски надгробни могили.

Вековната местност Доброкьовица (западно от Банско) в погребение от II в. са намерени комплект бронзови медицински инструменти, остатъци от лекарствени препарати и др. Предполага се, че средновековното селище е била в местността Св. Троица (североизточно от града). Югоизточно от Банско са останките на късно-средновековните еднокорабни църкви "Св. Георги" и "Св. Илия". Освен със своята самобитност и култура, Банско е известен с оригиналнатa си възрожденска архитектура и местните кулинарни специалитети (бански шашлик, банска капама).