Легенда за Момин и Муратов връх в Пирин

Когато турските завоеватели прегазили страната ни и стигнали до селищата в полите на Пирин планина, хората се разбягали и се скрили в нейните зелени пазви. Всеки подсланял глава, където намери заветно място. Сред пиринското население се славела мома Радка — по хубост нямала равна наблизо и далеч. Дори слънцето се запирало, да се радва на красотата й. А била и много работна - нищо не се опирало на сръчните й ръце, та хората говорели често за нея — с възторг за работата й и с обич за хубостта й. Радка била и много смела и силна девойка. Не се бояла да ходи сама в гората за дърва, да кара жито на воденицата, да оре нивите и да коси ливадите. За нея е извадена и хубавата народна песен:

Застоя се слънце насред небо,

да си гледа чудо на девойка,

какво мома с лева рака коси,

с една коса три откоси кара...

Радка била сираче, без баща, а майка й била болнава, та трябвало да се грижи за по-малките си сестри и братчета и да върши и мъжката работа. Когато турците пристигнали в Радкиното село (името му отдавна е забравено), тя грабнала каквото могла и първа побягнала нагоре в планината. Хубаво, ама турският султан Мурад чул за хубостта й поискал да я вземе в харема си. И стари, и млади се изплашили от това султанско желание, та пропуснали Радка напред да мине и да скрие. Като разбрал султан Мурад, че хубавицата избягала, сам се спуснал след нея. Зърнал я на един връх и напрегнал всички сили да я настигне, Радка успяла да се скрие зад склоновете на най-хубав връх на Пирин. Изгубил я султан Мурад от погледа си, но стигнал до съседния връх и отново я съгледал. И без да го усети тя, той се спуснал, та при нея. В яда си веднага отсякъл главата й. И досега разказват из Банско, че кръвта на Рада се червенее. Този връх, наречен Момин връх, след залез слънце е кърваво червен, а съседният, дето е паднала чалмата на султан Мурад, Муратов връх, е винаги бял.

Легенда за Попово езеро в Пирин

Живял славянският езически бог Перун заедно със сестра си Перуника, ненадмината хубавица, що надгрявала слънцето. Колкото била хубава, триж била по-работна - никога не се запирала, не оставала без работа. През цялата зима тъкала платна, а рано напролет слизала към голямото планинско езеро да ги бели и ги простирала да съхнат на близкия връх. Оттогава останало върхът да се нарича "Момин двор".

Перуника умряла млада. Дали от болест, дали се пресилила в работа, не се знае, но рано изчезнала от този свят. На гроба й израснало хубаво синьо цвете. По името на девойката и цветето нарекли Перуника. То цъфти само през месец май — времето, когато красивата Перуника белела платната си и всички можели да я виждат и да се радват на хубостта й.

Един християнски поп се качил на планината да дири бог Перун. И тогава за пръв път видял езерото, в което Перуника белела изтъканите през зимата платна. Попът седнал край езерото да си отпочине от дългия път и да се порадва на хубавата гледка. По това време бог Перун стоял на височината и без да иска съборил един камък, който се търкулнал надолу, та ударил седящия поп. Той цамбурнал в езерото. Оттогава то било наречено "Попово езеро". Когато турците завзели нашите земи и дошли по тая планина, 

прекръстили езерото на турски "Папазгьол".